Понякога истината звучи банално
(нест.)
Автор – Величка Николова – Литатру1
Дъждът се рони като ръж,
тъгувайки за златната си есен…
Дърветата прегръща наведнаж,
слухът им милва с нежната си песен.
Дъждът се рони като ръж,
а ние остаряваме брутално…
- Обичам те! – ти казах не веднаж.
- И аз! Е, нищо че звучи банално.
;)
Литатру1