В полумрака сънлив вее хлад.
Бели плочи зад плътни стени.
В орнаментите фини едва
непонятният надпис личи.
Паметта запечатал в слова
древен майстор на странен език:
Кой разнасял навред мъдростта,
как посрещнал е сетния миг,
кой заслужил е с чест Вечността,
кой пък скитал недраг и немил,
как живял, за какво е мечтал,
храбър войн бил или е творил…
Спят под камък човешки съдби.
До войника – учител, сахаб…
Мавзолеят на стража стои –
за потомците паметен знак.
Даже времето спряло е там,
не брои вече дни и лета –
на далечното минало храм.
А навън вековете летят.
10.08.2019г.