Моему брату. Христо Ботев

Ольга Кайдалова
Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
 
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
 
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
 
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
 
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
 
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!
----------------------------------------
“Моему брату” Христо Ботев

Трудно, братец, меж глупцами
Жить, кто верят в заблужденья.
Сердце – в ранах под рубцами,
А душа – искрит в горенье.

Я люблю свою Отзичну,
Я храню её заветы,
Только что за рок мне в жизни -
Ненавидеть глупость эту?

Мысли бурные клубятся,
Мою душу распаляя.
На кого мне опираться?
Кто мне руку даст, внимая?

Ах, никто, никто! Не знает
Сердце радости, свободы,
Лишь в безумии играет,
Отзовясь на плач народа.

Часто, брат, украдкой плачу
Над могилою печально,
Только свят ли и что значит
Этот мёртвый мир коварный?

Ничего! В нём нет ответа -
Нет - на  голос благородный,
Только есть в душе поэта
На глас божий – глас народный! (16.08.2019)