ТЕ И ГЛУПОСТТА
Едно перо с една китара,
съвсем забравен пилигрим,
а любовта си – на кантара
те мерят сутрин с грам – един.
И тъй минават дните. Бавно.
Кантар от „той”, отпор от „тя”,
додето във сърцата славно
се настани студенина.
Тъй ден след ден, дори до гроба
би продължило все така,
тъй бликва тягостна прокоба
между жената и мъжа.
И свършват мир и святост нежна,
и си отива любовта,
а би била тя безметежна,
ако отсъства глупостта.
*
( От книгата "Барабаните на любовта" )
Литатру1