Едно гнездо със две врабчета,
една любов в две сърчица…
Какво по- мило в таз планета,
щом те се топлят с любовта!
...
Една мечта към мен хвърчеше,
но се набутала в боклук.
Сменила сто легла... безчетни,
делейки нощи с друг... и с друг...
Забравила, че аз я чакам
и все си търсела съпруг.
Но тя дойде при мен внезапно,
покрита с кал и със боклук.
Бе погрозняла, крива. Дреме…
Почувствах, че ми стана жал.
Приех я, „дявол да го вземе”!
Но... в мен – мъжът бе остарял!
Мечтата вече ми е бреме.
Отдавна бях това разбрал.
Ех, май и тя го подразбра!...
...
А пък врабчетата строяха
гнезда за своите деца…
*
( От книгата ми " Барабаните на любовта", от поредицата - "Цветно мастило" )
Литатру1