Автор: Р. Русев
Дъжд,
той още вали,
напоява земята,
а аз от прозореца
капки броя и си мисля,
колко ли ще съм мокър,
ако изляза вън под дъжда.
И времето се разпиля
в милионите капки,
слънчев лъч проби хоризонта,
превърна капките малки
в милион диаманти,
проблесна дъга,
дъждът се учуди и спря.
Свежо е вън,
ухае на дъжд,
на кора от брези
със нова премяна,
на път и пътечка на мравки,
изправена млада трева
и щъкащи буболечки.
Лято и дъжд,
бързо преминал,
ден като ден
в разгара на лятото
и донесъл песента на щурците.