автор: Йорданка Радева
Старото пиано самотно днес мълчи,
клавишите по него сякаш са заспали.
Тишина по тях се още стели и мълви,
за времето, когато мелодия са ляли.
Старото пиано потъва в сън дълбок,
ала копнее нечия ръка да го докосне.
Сега в стаята е тук и толкова само...
Старото пиано с романси неизпяти.