В короне неба-свечи,
Каштанов нежный цвет.
В Сокольниках мы вечером,
И нам по двадцать лет.
Аллеи бесконечные
И кружево берёз,
Мы шли с тобой беспечные
В страну любви и грёз...
Цвели кусты жасминные-
Уж лето,не весна.
Мы в парк пришли счастливые,
Ты - муж, а я-жена!
Знакомыми аллеями
Бродили допоздна.
Светила захмелевшая
От трав земных луна.
Года, года, уносятся,
Их бег не удержать...
Теперь сыночек просится
В наш парк пойти гулять.
Давно уже не молоды,
Седая голова...
Но напевает молодость
Знакомые слова.
Сокольники,Сокольники,
Друг юности моей,
В Сокольниках в Сокольниках
Встречал нас соловей.
*
Перевод ( редактирано ) с ру на бг - Величка Николова - Литару1:
*
Небе с корона - свещи
от кестенов цветец.
В Соколник - нежни вечери...
По двайсет сме, в разцвет!
Алеите... омайват ни,
Брезите - с облик нов.
Вървиме с теб замаяни
в страната със любов!
Цъфтят със страст жасмините.
А лято... ден след ден.
Ний в парка сме, безгрижни сме -
ти - мъж, а аз - жена.
Познаваме алеите.
Среднощ... по тях вървим.
Звездите - упоени са
от Земните треви.
Годините... изнизват се
със бяг неудържим.
Синът ни вече - иска - все
във парка да вървим.
Отдавна чукна старостта.
В косите - пламък сив,
но пеем пак за младостта
с копнеж, познат и див.
Соколники, Соколники,
от младостта - другар.
В Соколники, в Соколники,
ни срещна славей - *с дар!
*с дар = Любовен дар!