Барабаните на любовта
(http://www.stihi.ru/2019/08/12/3583
- електронни адреси на преводачите: Алексей Романов)
Автор - Величка Николова - Литатру1
Днес пак вали. Вали като във Ада
и слънцето е хванало ръжда.
Там… двама млади, спрели на площада,
със жажда се целуват под дъжда.
Те не усещат, че ги гледат злобно,
не виждат завистливите очи,
не чуват и словата им злокобни,
не чувстват как дъждът с любов цвърчи.
Вали си той. Туптят сърцата млади
в унисон с мелодия от страст,
а капките – същински барабани –
почукват по площадния паваж…
( От книгата ми – „Барабаните на любовта” )
*
Барабаните на любовта - оригинал
(Барабаны любви)
Перевод с бг на ру – Алексей Романов5:
http://stihi.ru/2019/09/01/8660 - страницата на Романов5.
Опять льёт дождь и жутко , как в аду,
А солнце словно заржавело.
На площади лишь двое на виду,
Слились устами, вдруг хмелея.
И нипочём им вовсе злобный взгляд,
Им глаз завистливых не видно,
Не слышно как их все бранят,
Но молодым ничуть не стыдно.
И в унисон с сердцами молодых,
Дождь дробью барабанит плиты:
Рождает он мелодию и стих,
Пред ней всегда сердца открыты.
*