Тази вечер
( сонет )
Автор - Величка Николова - Литатру1
Защо ли идва тъжна, тази Есен?
А помниш ли? Не беше тъжна тя.
Тъга не чувствахме, звучеше песен.
Под наш`те стъпки никнеха цветя.
И бяхме млади, бяхме много млади.
В нас дишаше любовната нега,
изпълнена със страсти и отради.
Не бягахме дори и от снега.
А тази вечер - в наш`та бяла стая
седиме ти и аз, и Любовта.
И звездна светлина ни е обляла,
а Щурчо- щур - приветства Есента!
Не може да е тъжна наш`та Есен,
щом ни завива вечер Любовта.
Литатру