Александр Блок
Молитвы
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
МОЛИТВИ
Нашият Арго!
Андрей Бели
1
Бдим на входа горе вкъщи
верните раби.
Вярваме във сили висши!,
чакаме тръби.
Вечно - утре. Зад решетки
всеки ден и час
славослови глас директен
някого от нас.
Пълен въздухът с въздишки,
с бурните мечти,
висина гори с различни
пламнали очи.
Розов Ангел ще показва:
"Ето, туй е тя:
бисер ниже, нишки връзва -
вечно Пролетта"
Звук ще чуем ние светъл,
бурята ще спре.
Ще се хванем за ръцете
ще летим в небе.
Превод: 29.08.2019 г., 11:30 ч. София
---------------------------------------
БдИм на вхОда гОре вкЪщи
вЕрните рабИ.
ВЯрваме във сИли вИсши!,
чАкаме тръбИ.
ВЕчно - Утре. Зад решЕтки
всЕки дЕн и чАс
славослОви глАс дирЕктен
нЯкого от нАс.
ПЪлен вЪздухът с въздИшки,
с бУрните мечтИ,
висинА горИ с разлИчни
плАмнали очИ.
РОзов Ангел ще покАзва:
"Ето, тУй е тЯ:
бИсер нИже, нИшки врЪзва -
вЕчно ПролеттА".
ЗвУк ще чУем нИе свЕтъл,
бУрята ще спрЕ.
Ще се хвАнем за ръцЕте
ще летИм в небЕ.
------------------------------
МОЛИТВЫ
Наш Арго!
Андрей Белый
1
Сторожим у входа в терем,
верные рабы.
Страстно верим, выси мерил!,
Вечно ждём трубы.
Вечно – завтра. У решётки
каждый день и час
славословит голос чёткий
одного из нас.
Воздух полон воздыханий,
грозовых надежд,
высь горит от несмыканий
воспалённых вежд.
Ангел розовый укажет,
скажет: «Вот она:
бисер нижет, в нити вяжет –
Вечная Весна».
В светлый миг услышим звуки
отходящих бурь.
Молча свяжем вместе руки,
отлетим в лазурь.
2. УТРИННА
До зори ний в стаята спорим,
а на утрото някой от нас
се стреми към светли простори -
да приветства златния час.
Той застава над нас високо -
с тънък профил на фон светлина
и поля, и гори във сребро са
зад плещите му, зад рамена.
Тъй стои с ореол сребристи,
величав, милостив и строг.
На челото му бледо и чисто
ний разчитаме близкия срок.
Превод: 06.09.2019 г., 06:30 ч., Габрово
----------------------------------
До зорИ ний в стАята спОрим,
а на Утрото нЯкой от нАс
се стремИ към свЕтли простОри -
да привЕтства злАтния чАс.
Той застАва над нАс висОко -
с тънък прОфил на фОн светлинА
и полЯ, и горИ във сребрО са
зад плещИте му, зАд раменА.
Тъй стоИ с ореОл сребрИсти,
величАв, милостИв и стрОг.
На челОто му блЕдо и чИсто
ний разчИтаме блИзкия срОк.
------------------------------
2. УТРЕННЯЯ
До утра мы в комнатах спорим,
на рассвете один из нас
выступает к розовым зорям –
золотой приветствовать час.
Высоко он стоит над нами –
тонкий профиль на бледной заре
За плечами его, за плечами –
все поля и леса в серебре.
Так стоит в кругу серебристом,
величав, милосерд и строг.
На челе его бледно-чистом
мы читаем, что близок срок.
3. ВЕЧЕРНА
Залез слънчев на запад. Мълчание.
Суетата ми дреме в съня.
Равномерно се носи дихание,
а далеч - огнен ръб засия.
Аз те викам, мой смъртен другарю!
Ти излез! Разтвори се, земя!
В пепелта на гръмовни пожари
аз стоя, мой живот да смиря.
Доближи, моя сън изповядай,
причасти и устата изтрий...
Успокой ме със тиха награда,
разпиляваща светли зари.
Превод: 06.09.2019 г., 16:25 ч., Габрово
---------------------------------------
Залез слЪнчев на зАпад. МълчАние.
СуетАта ми дрЕме в сънЯ.
РавномЕрно се нОси дихАние,
а далЕч - огнен рЪб засиЯ.
Аз те вИкам, мой смЪртен другАрю!
Ти излЕз! РазтворИ се, земЯ!
В пепелтА на гръмОвни пожАри
аз стоЯ, мой живОт да смирЯ.
ДоближИ, моя сЪн изповЯдай,
причастИ и устАта изтрИй...
УспокОй ме със тИха нагрАда,
разпилЯваща свЕтли зарИ.
----------------------------------------
3. ВЕЧЕРНЯЯ
Солнце сходит на запад. Молчанье.
Задремала моя суета.
Окружающих мерно дыханье
впереди – огневая черта.
Я зову тебя, смертный товарищ!
Выходи! Расступайся, земля!
На золе прогремевших пожарищ
я стою, мою жизнь утоля.
Приходи, мою сонь исповедай,
причасти и уста оботри...
Утоли меня тихой победой
распылавшейся алой зари.
4. НОЩНА
"Те Я виждат!"
Валери Брюсов
На Теб, Чиито Мрак е пламък,
Чиито Глас е шепот-зов, -
Ти повдигни небесна арка
и целия небесен свод.
Часът ми за молитва - кратък -
а утре ще потъна в сън.
Звъни в душата ми отрязък
от минал и от бъдещ път.
И в този кратък час, тъй малък,
с душа измъчена зова:
Яви се! продължи остатък,
та блясък тука да съзра!
На Теб, със трепкащата сянка
във заника на розов прах!
Пред който зъби скърца, бяга
жестокият ни земен маг!
На Теб - последно Знаме родно,
Ти, Възкресяващи Лъчи!
Зова! Склони над нас ти поглед!
И с тиха риза облечи!
Превод: 07.09.2019 г., 08:27 ч., Габрово
---------------------------------------
На ТЕб, ЧиИто МрАк е плАмък,
ЧиИто ГлАс е шЕпот-зОв, -
Ти повдигнИ небЕсна Арка
и цЕлия небЕсен свОд.
ЧасЪт ми за молИтва - крАтък -
а Утре ще потЪна в сЪн.
ЗвънИ в душАта ми отрЯзък
от мИнал и от бЪдещ пЪт.
И в тОзи крАтък чАс, тъй мАлък,
с душА измЪчена зовА:
ЯвИ се! продължИ остАтък,
та блЯсък тУка да съзрА!
На ТЕб, със трЕпкащата сЯнка
във зАника на рОзов прАх!
Пред кОйто зЪби скЪрца, бЯга
жестОкият ни зЕмен мАг!
На ТЕб - послЕдно ЗнАме рОдно,
ТИ, ВъзкресЯващи ЛъчИ!
ЗовА! СклонИ над нАс ти пОглед!
И с тИха рИза облечИ!
------------------------------------------------
4. НОЧНАЯ
Они Её видят!
Валерий Брюсов
Тебе, Чей Сумрак был так ярок,
Чей Голос тихостью зовёт, –
приподними небесных арок
всё опускающийся свод.
Мой час молитвенный недолог –
заутра обуяет сон.
Ещё звенит в душе осколок
Былых и будущих времён.
И в этот час, который краток,
душой измученной зову:
Явись! продли ещё остат
минут, мелькнувших наяву!
Тебе, Чья Тень давно трепещет
в закатно-розовой пыли!
Пред Кем томится и скрежещет
суровый маг моей земли!
Тебя – племён последних Знамя,
Ты, Воскрешающая Тень!
Зову Тебя! Склонись над нами!
Нас ризой тихости одень!
5. НОЩНА
Спи. Да бъде сънят ти спокоен.
Моля се. Във дъха се вслушвам.
И тъжа, сякаш облачен воин
бронята на земята спуска.
Колко леко е моето бреме,
но тежат ми мигове живи.
Ще изчезнат във златното време:
мойте мисли, книги, вериги.
Който буйства, сърцето му щедро,
мълчаливият - право има.
Аз тъжа под Ливанския кедър,
ти си - в сянката на маслина.
Аз лудея! В сърцето ми парят
от пророка въглени ярки!
Клонка свята над тебе сияе.
Непробудно... Спи си до края.
Март – април <до 9-и – съст.> 1904
Превод: 07.09.2019 г. 09:44 ч., Габрово
----------------------------------------
СпИ. Да бЪде сънЯт ти спокОен.
МОля се. Във дъхА се вслУшвам.
И тъжА, сякаш Облачен вОин
брОнята на земЯта спУска.
Колко лЕко е мОето брЕме,
но тежАт ми мИгове жИви.
Ще изчЕзнат във злАтното врЕме:
мойте мИсли, кнИги, верИги.
Който бУйства, сърцЕто му щЕдро,
мълчалИвият - прАво Има.
Аз тъжА под ЛивАнския кЕдър,
ти си - в сЯнката на маслИна.
Аз лудЕя! В сърцЕто ми пАрят
от прорОка вЪглени Ярки!
Клонка свЯта над тЕбе сиЯе.
НепробУдно... СпИ си до крАя.
-----------------------------------
5. НОЧНАЯ
Спи. Да будет твой сон спокоен.
Я молюсь. Я дыханью внемлю.
Я грущу, как заоблачный воин,
уронивший панцырь на землю.
Бесконечно легко моё бремя
тяжелы только эти миги.
Всё снесет золотое время:
мои цепи, думы и книги.
Кто бунтует – в том сердце щедро
но безмерно прав молчаливый.
Я томлюсь у Ливанского кедра,
ты – в тени под мирной оливой.
Я безумец! Мне в сердце вонзили
красноватый уголь пророка!
Ветви мира тебя осенили.
Непробудная… Спи до срока.
Март – апрель <до 9-го – сост.> 1904