УТЕС
Я - белый лист, открытый всем ветрам,
Во мне поэт Цурен слагает оды,
И строит основательный вигвам
Индеец Гайавата - сын природы.
Шумит река глубокая, как жизнь,
И быстрая, как время этой жизни,
Крутые совершая виражи,
В течении немыслимо капризном.
А я - утёс в стремнине быстрых вод,
На фоне неба профиль мой высокий
И надо мной пылает небосвод,
Рождая огнедышащие строки.
Я верой и надеждою силён,
Стою с несокрушимостью солдата,
Ведь не взирая на удары волн,
Живут во мне Цурен и Гайавата.
КАНАРА
Превод Вили Ро
Аз бял съм лист, открит за ветрове.
на мен Цурен поетът, пише оди,
издига в мен огромния вигвам
градът на индианската природа.
Шуми река дълбока и тече,
по бързея на времето с голгота.
С виражите си остри тя влече
капризите течащи на живота.
Скала съм аз сред буйните води
на фон небесен, зъберния профил
къде ли не посрещат ме беди
и раждат огнедишащите строфи.
Вярвам и надеждата плета
С войнишки дух танцувам по земята.
Бушувам с буреноса на света.
Живеят в мен Цурен и Гайавата.