Весёлым бабьим летом изумив,
Красой багряной ярко запылает.
Теплом и дивным светом одарив,
Неумолимо осень увядает.
Серебряные нити в волосах,
А,кажется жила совсем немного.
По веткам паутинки разбросав,
Моя уж осень бродит по дорогам.
Бег времени не повернуть мне вспять,
Не станет осень -летом, я -девчонкой...
И продолжает мне в окно стучать
Краснеющая кисть рябины тонкой.
Перевод с ру на бг – Величка Николова – Литатру1:
*
Пак лято бабино ни изуми,
красиви, ярки багри запламтяват
и с цветна светлина ни надари.
Неумолима есен овехтява.
Сребро посипа моите коси.
Ще кажа, че живях съвсем не леко.
А паяжинка - вейките покри
и мойта есен тръгна по пътека.
Не ще се върне времето назад.
Отново няма аз да съм девица,
а по прозореца ще чука пак
червената рябина хубавица.
*