Моя осень

Валентина Полянина
Весёлым бабьим летом изумив,
Красой багряной ярко запылает.
Теплом и дивным светом одарив,
Неумолимо осень увядает.

Серебряные нити в волосах,
А,кажется жила совсем немного.
По веткам паутинки разбросав,
Моя уж осень бродит по дорогам.

Бег времени не повернуть мне вспять,
Не станет осень -летом, я -девчонкой...
И продолжает мне в окно стучать
Краснеющая кисть рябины тонкой.


Перевод с ру на бг – Величка Николова – Литатру1:
*

Пак лято бабино ни изуми,
красиви, ярки багри запламтяват
и с цветна светлина ни надари.
Неумолима есен овехтява.

Сребро посипа моите коси.
Ще кажа, че живях съвсем не леко.
А паяжинка - вейките покри
и мойта есен тръгна по пътека.

Не ще се върне времето назад.
Отново няма аз да съм девица,
а по прозореца ще чука пак
червената рябина хубавица.

*