ЛИЛИЯ НЕБЕСНА
Тя е отлетяла вече,
малката принцеса.
С облаците отдалече,
гледа ги
къде са.
Близките й ожалени,
слепи са.
Не чуват.
Тя
в просторите зелени
с другите лудува.
Весела!
Свободна!
Сладка,
вее руси мисли.
Хвърля погледи за кратко,
през златисти мигли.
Знае,
рано или късно
всички ще посрещне.
И зората
ще разцъфне.
И купон
ще блесне.
Там в просторите на Бога,
Лилия небесна,
пали слънчевия огън,
да я видят лесно.