Автор: Генка Богданова
Вълчи студ на сън сърцето ми раздира!
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели.
Целият ми свят внезапно се разпада.
Мъката по теб гори ме като клада.
Розова зора лицето ми погали.
Ласкавият ден душата ми пожали.
Със целувка нежна тихо ме събуди
и кошмара страшен надалеч прокуди.
Ти си тук, до мене, мой живот и песен!
Утрото ми връща моя свят чудесен.