Александр Блок
Роза и Соловей
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
РОЗА И СЛАВЕЙ
Вехнеща роза въздишаше тъжно
гледаше с обич пурпурен залез,
слънцето скри се, - смут я обгърна
с тъмно предчувствие, страст да опази.
Здрачът се спусна покри в миг земята,
мрак непрогледен го следваше вредом,
роза потръпна, листа шумоляха,
страстно към нощните сенки погледна.
Шепнеше розата: "Идваш ли мили,
в тъмната нощ при другарката драга?
С мрак е покрито, ще дойдеш ли мигом
в тъмната, пълна със свежест ливада?"
Звуци неясни и тъжни се ляха,
стон ли от роза, поток ли бълбука?
Кой ще узнае? Тъй както го чака,
роза увяхна, изпълнена с мъка.
Утрото грейна след сън над ливада,
чул страстни звуци, любим се явява...
Бедната, нежна, сърдечна другарка
голи ръце към небето протяга...
Тихо му каза: " Прости", с глас угасващ...
В отговор славеят най-безпощадно
свирна небрежно, докосвайки храста,
литна нататък, за славата жаден...
…………………………………………
Виждах аз после как той, упоено,
другите рози омайваше с песни:
свойте главички, навели смирено,
с песен коварна мечтаеха лесно...
Юни1898
Шахматово
Превод: Мария Шандуркова, 10.08.2019 г.
---------------------------------------
ВЕхнеща рОза въздИшаше тЪжно
глЕдаше с Обич пУрпурен зАлез,
слЪнцето скрИ се, - смУт я обгЪрна
с тЪмно предчУвствие, стрАст да опАзи.
ЗдрАчът се спУсна покрИ в миг земЯта,
мрАк непроглЕден го слЕдваше врЕдом,
рОза потрЪпна, листА шумолЯха,
стрАстно към нОщните сЕнки поглЕдна.
ШЕпнеше рОзата: "Идваш ли мИли,
в тЪмната нОщ при другАрката дрАга?
С мрАк е покрИто ще дОдеш ли мИгом
в тЪмната, пЪлна със свЕжест ливАда"
ЗвУци неЯсни и тЪжни се лЯха,
стОн ли от рОза, потОк ли бълбУка?
КОй ще узнАе? Тъй кАкто го чАка,
рОза увЯхна, изпЪлнена с мЪка.
Утрото грЕйна след сЪн над ливАда,
чУл страстни звУци, лЮбим се явЯва...
БЕдната, нЕжна, сЪрдечна другАрка
гОли ръцЕ към небЕто протЯга...
ТИхо му кАза: " ПростИ", с глас угАсващ...
В Отговор слАвеят нАй-безпощАдно
свИрна небрЕжно, докОсвайки хрАста,
лИтна натАтък, за слАвата жАден...
………………………………………………….
ВИждах аз пОсле как тОй, упоЕно,
дрУгите рОзи омАйваше с пЕсни:
свОйте главИчки, навЕли смирЕно,
с пЕсен ковАрна мечтАеха лЕсно...
--------------------------------------
РОЗА И СОЛОВЕЙ
Блёклая роза печально дышала,
солнца багровым закатом любуясь,
двигалось солнце, – она трепетала,
В тёмном предчувствии страстно волнуясь.
Сумерки быстро на землю спустились,
мрак непроглядный шёл следом за ними,
трепетно розы листы шевелились,
страстно следя за тенями ночными.
Роза шептала: «О, милый, найдёшь ли
Тёмною ночью любовь и подругу?
Мраком покрытый, внезапно придёшь ли
К тёмному, полному свежести лугу?»
Лились неясные грустные звуки,
Розы ли стоны, ручья ли журчанье?
Кто это знает? Исполнена муки,
Роза увяла в своём ожиданьи...
Утро роскошно проснулось над лугом,
милый явился на страстные звуки...
Бедная, нежная сердцем подруга
К небу простёрла колючие руки...
Тихо сказала: «Прости», угасая...
Свистнул в ответ соловей беспощадный;
Куст одинокий крылом задевая,
дальше умчался, поклонников жадный...
………………………………………………….
Видел потом я, как он, упоённый
песнью, шептался с другими цветами:
розы качали головкой склонённой,
с песнью коварной сливаясь мечтами...
Июнь1898
Шахматово