Александр Блок (1880-1921)
Какой-то вышний серафим...
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
„Един възвишен серафим...“
* * *
Един възвишен серафим
над мене морски звук разнася.
Когато бях аз нелюбим,
на него мъката си казвах.
Той в слух превръщаше се цял,
повтаряше речта ми страстно,
и от това аз бях узнал,
какво е зло, какво прекрасно.
Бе жива моята душа, -
бях млад, а днеска - гина,
годините са без следа, -
и всичко мъртва е пустиня...
23 септември 1889
Превод: 23.09.2019 г., 10:00 ч., София
---------------------------
Един възвИшен серафИм
над мЕне мОрски звУк разнАся.
КогАто бЯх аз нелюбИм,
на нЕго мЪката си кАзвах.
Той в слУх преврЪщаше се цЯл,
повтАряше речтА ми стрАстно,
и от товА аз бЯх узнАл,
каквО е злО, каквО прекрАсно.
Бе жИва мОята душА, -
бях млАд, а днЕска - гИна,
годИните са бЕз следА, -
и всИчко мЪртва е пустИня...
----------------------------------
* * *
Какой-то вышний серафим
принёс мне чудных звуков море.
Когда я был везде гоним, –
я шёл к нему – поведать горе;
А он речам моим внимал,
моим словам он вторил страстно,
и этим мне познать давал,
что в мире зло и что прекрасно.
Моя душа жила тогда, –
тогда я молод был, – а ныне
годов умчалась череда, –
повсюду мёртвая пустыня…
23 сентября 1889