Ах, ти, есен златокоса

Радко Стоянов 2
Пъстри момински престилки,
сочни гърди на родилки,
хляб като медена пита,
ято, което отлита!

Вино пенливо, горчиво,
сватбено време щастливо,
буйни хора, ръченици,
стригани млади войници!

Грабват с усмивка децата
книгата мъдра и свята,
почва сеитба в нивята -
да не пресъхват благата!

Тръпне от радост сърцето,
ЕСЕН пристигна в полето!
Обич на всички дарява,
нова надежда изгрява!