Александр Блок
„Прозрачные, неведомые тени...“
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Видения прозрачни, непознати
към Теб летят и Ти със тях, летиш,
на сънища в лазура необятен
отдаваш се, от тях не Се делиш.
Пред Теб, без граници е синевата -
поля, гори, морета, планини,
провикват се свободно птици в висината,
пламти небето, вдигат се мъгли.
А тук, във ниското, в праха, в падение,
видял за миг безсмъртните черти,
раб неизвестен, пълен с вдъхновение,
възпява Теб. Не го познаваш Ти,
не ще го отличиш в тълпа народна,
усмивка Ти не ще му подариш,
когато взира се и най-неволно,
за миг безсмъртието Ти открий.
3 юли 1901
Превод: 21.09.2019 г., 10:36 ч., София
--------------------
ВидЕния прозрАчни, непознАти
към ТЕб летЯт и ТИ със тЯх, летИш,
на сЪнища в лазУра необЯтен
отдАваш се, от тЯх не СЕ делИш.
Пред ТЕб, без грАници е синевАта -
полЯ, горИ, морЕта, планинИ,
провИкват се свобОдно птИци в висинАта,
пламтИ небЕто, вдИгат се мъглИ.
А тУк, във нИското, в прахА, в падЕние,
видЯл за мИг безсмЪртните чертИ,
раб неизвЕстен, пЪлен с вдъхновЕние,
възпЯва ТЕб. Не гО познАваш ТИ,
не щЕ го отличИш в тЪлпа нарОдна,
усмИвка ТИ не щЕ му подарИш,
когАто взИра се и нАй-невОлно,
за мИг безсмЪртието Ти открИй.
--------------------------
* * *
Прозрачные, неведомые тени
к Тебе плывут, и с ними Ты плывёшь,
в объятия лазурных сновидений,
невнятных нам, – Себя Ты отдаёшь.
Перед Тобой синеют без границы
моря, поля, и горы, и леса,
перекликаются в свободной выси птицы,
встаёт туман, алеют небеса.
А здесь, внизу, в пыли, в уничиженьи,
узрев на миг бессмертные черты,
безвестный раб, исполнен вдохновенья,
Тебя поёт. Его не знаешь Ты,
Не отличишь его в толпе народной,
не наградишь улыбкою его,
когда вослед взирает, несвободный,
вкусив на миг бессмертья Твоего.
3 июля 1901