И снова лето,
Лето - встретились мы с вами,
Причалу снятся сны о всех ветрах.
В плену закатов,
Море петь нам не устанет,
Качая солнца луч в седых волнах.
Но ты молчишь,
И я молчу, как будто
Волна уносит радость за собой.
Под крики чаек,
Дальний берег утром
Оставит ночь стихии голубой.
Верни мне, море, каждое мгновенье
Твоей любви,
И нежность рук верни.
И песню, что легко и вдохновенно,
Влюбленным дарят волны до зари.
Надеюсь, верю, ждать я не устану:
Песчаный пляж,
Прибоя вечный зов -
Вернут мне радость, поздно или рано,
И молодости море и любовь.
Перевод с болгарского:
Д. Василев
И ето – пак е лято,
И ето – пак сме двама:
Един до друг на слънчевия бряг
И пясъкът е също,
Като розов пламък –
Морето ни люлее в своя бяг…
Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш
Една вълна измива радостта,
И чайките пищят, и носят мрака,
Със който ще ни раздели нощта.
Море, море на младостта
Вземи горещите ми длани
И възвърни ми любовта,
И песента, и песента ми …
Аз вярвам в силата на красотата,
Скалите, пясъкът и плажа нов
Ще породят отново во серцата
Една дори по-хубава любов …