Александр Блок
«Я, отрок, зажигаю свечи...»
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Който има невеста, младоженец е;
а приятелят на младоженеца, който
стои и го слуша, се радва твърде много
на гласа на младоженеца.
От Иоана, ІІІ, 29
Момче съм и запалвам свещи,
опазвам пламъка с ръка.
Тя, без да каже дума, смей се
далеч от тука - на брега.
Обичам вечерна молитва
във бяла църква над река
и залеза над селска нива,
на здрача синята мъгла.
На поглед ласкав съм поклонник,
диви ме тайна красота,
и зад църковните покои
разхвърлям белите цветя.
Ще падне димната завеса
Женихът ще разкрий врати.
И от върха на лесовете
зора за сватба ще блести.
7 юли 1902, пълнолуние
Превод: 28.08.2019 г. 11:22 ч., София
-------------------------------------
МомчЕ съм и запАлвам свЕщи,
опАзвам плАмъка с ръкА.
Тя, бЕз да кАже дУма, смЕй се
далЕч от тУка - на брегА.
ОбИчам вЕчерна молИтва
във бЯла цЪрква над рекА,
и зАлеза над сЕлска нИва,
на здрАча сИнята мъглА.
На пОглед лАскав съм поклОнник,
дивИ ме тАйна красотА,
и зад църкОвните покОи
разхвЪрлям бЕлите цветЯ.
Ще пАдне дИмната завЕса
ЖенИхът ще разкрИй вратИ.
И от върхА на лесовЕте
зорА за свАтба ще блестИ.
-----------------------------------------
* * *
Имеющий невесту есть жених;
а друг жениха, стоящий и
внимающий ему, радостью
радуется, слыша голос жениха.
От Иоанна, III, 29
Я, отрок, зажигаю свечи,
огонь кадильный берегу.
Она без мысли и без речи
на том смеётся берегу.
Люблю вечернее моленье
у белой церкви над рекой,
передзакатное селенье
и сумрак мутно-голубой.
Покорный ласковому взгляду,
любуюсь тайной красоты,
и за церковную ограду
бросаю белые цветы.
Падёт туманная завеса.
Жених сойдет из алтаря.
И от вершин зубчатых леса
забрезжит брачная заря.
7 июля 1902, полнолуние