этюд

Виктор Иванов 19
плохо спал
рано встал
судьба беспутная
жизнь распутная

заря
к себе звала
манила
красотой сулила

легко на холст
краски наложил
этюд я написал

береза белая
грусть неутолимая
по осени
сбросила красу
обнажила неготу