Автор: Генка Богданова
ЦАНЬО ПАК ЗАГАЗИ ЯКО
Автор: Генка Богданова
Наш Цаньо, яко пак загази!
Нова беда го налази.
Тъкмо излежа присъда …и
на ново дело се яви.
Не видял бащината стряха,
„кримките“ го закопчаха.
Самичък той се защитава,
да спечели се надява,
и вярва той, че ще докаже,
че невинен е, и даже
че пред жената бил безсилен
и почти бил изнасилен.
- Господин дежурен прокурор,
аз съвсем не съм й давал зор.
От нея нищо не съм искал,
ни сексуално съм притискал.
Когато всичко Ви разкажа
ще ме съжалите даже.
Невинен съм като сълзица,
лъже тази дяволица!
Излязох вчера от затвора.
Като всички бели хора
реших във кръчмата да ида
с наборите да се видя.
На гарата, във ресторанта,
често пиех на аванта.
Колю, барманът е мой човек
добър е, щедър и зевзек,
затуй реших да се отбия,
като човек да се напия.
Та, влязох. Лафим си на воля
и споделям аз със Коля:
- Бях в затвора! Още ме е яд,
но там сдобих се с занаят.
Кой да повярва, че от Цане,
елекротехник ще стане?!
Поправям бойлери, ютии
разни други чудесии…
Ще си почина до неделя,
ще работя, ще печеля…
Стресна ме възторжен женски вик:
- Аз търся си такъв техник!
Ел. печката ми не работи,
и два кухненски роботи,
още бойлерът ми стар - и той
година вече е в застой.
А мъжът ми взеха го „запас“.
Измъчих се, Ви казвам аз!
Тъй трудно ми е сам – самичка! –
плаче младата женичка.
Аз пък, господине, да съм жив,
от малък съм си жалостив.
Реших:“ Защо да не помогна,
имам душа благородна?
А госпожата си я бива -
напориста и красива.“
Пък имах и свободно време.
Тръгнах, дявол да ме вземе,
сам подир тази преструвана,
тъй се вмъкнах във капана.
Похапнахме си, пихме сладко
и …„сдушихме“ се накратко
със женичката отзивчива.
Аз доказах, че ме бива -
набързо й реших проблемите.
В бойлера смених клемите
и станах да си тръгвам вече.
И тогава тя ми рече:
- Но защо си тръгваш, човече?
Почакай да заври водата,
та да видим резултата,
от бързия ремонт що прави,
клемите държат ли здраво?
И без туй закъсня за рейса.
Ако имаш профил в Фейса,
разгледай новините, скъпи,
докато се аз изкъпя.
Докато схвана аз „хавата“
тя съблече си халата,
и в банята си се затвори…
После чух да ми говори:
- Не искаш ли да се отбиеш,
и гърба ми да изтриеш?
Как да откажа? Тъй не бива!
Аз съм с душа отзивчива.
А вътре – топло, замъглено,
булката е зачервена,
и мило гледа ме в очите
със мераци неприкрити.
Започнах бавно да я трия
и повярвайте ми Вие,
не разбрах какво се случи,
че пак пострадах като куче!
Стана тя, каквато стана.
Развика се като заклана:
- Да не мислиш, че съм „лесна“!
Знай, аз съм, Цаньо, жена честна!
Не ще ме изнасилиш лесно!...
По-нататък е известно.
За туй „провинение“ пред Вас,
сега се „изповядвам“ аз.
Не съм чист като росно цвете,
ала право отсъдете,
аз имам ли вина голяма,
или съм жертва на измама!?
Несправедливо е, ще кажа,
тук да ме държат под стража!
Приятели, вий отсъдете!
Знаем, Цаньо не е цвете,
на глава да го закичиш,
ни светец да го наричаш.
Но негова ли е вината,
или виновна е жената?