Автор: Генка Богданова
Имаме приятел верен,
не е грозен, нито черен,
не е подлец и хаймана.
Но срещне ли се със жена
на мига се той „панира“.
Думи Стоян не намира
със жена да пофлиртува
и да прави, и да струва
като мъж да я омае,
да се задоми накрая.
Тъй животът му ще мине -
вече тридесет години
Стоян все си ергенува.
Не, че рано му се струва
да се задоми „момчето“,
не е лошо, ни проклето.
Прочут е вред с добро сърце,
и има „златни“ той ръце.
Ала пусти мъжки срам,
той му пречи вечно - сам
жена свястна да намери,
като своите „авери“.
Реших: - Аз ще го сватосам,
ще решим така въпроса!
Аз лично ще му избера
„ оходена“, мома добра,
че отдавна му приляга
до съпруга да си ляга.
Някой да го чака вкъщи,
майка му да се не мръщи,
че момите не поглежда
и снахичка не довежда.
Реша ли нещо аз да сторя,
много, много не говоря,
започвам - още на часа
стратегията да глася.
Поразпитах аз позната,
чула ли е по селата
за девойка подходяща.
Трябва и „око да хваща“,
да е пъргава, чистница,
скромна и…да е „девица“
Зер Стоян е още девствен,
с добродетели известен.
Майка му пък, да е жива,
е свекърва придирчива,
и известна в махалата
че е „цапната“ в устата.
Не цепи никому басма.
Нито дружка, ни кума
място си намират тука,
сгрешат ли да й „ сгазят лука“.
Аз пък само съм позната
и на друг познат жената.
Ако нещо се обърка,
сигурно ще ме побърка!
Та, внимателно подбирам
и добра мома избирам
от едно съседно село.
Пълничка, но не дебела,
„стара мома“, но имотна,
леко куца, но работна.
И да гледа хатър знае,
и свекървата ще трае.
Казват, че за мъж е жална –
за Стоян е идеална!
Уговорихме се с Дена
да ни чака пременена
и закичена със цвете,
с куфар чеиз във ръцете,
и готова да пристане,
булка на Стоян да стане.
Мисля си докато крача:
„ Туй бе лесната задача.
Но ще се справя ли не знам,
с прочутия Стоянов срам?
Чудя се какво да сторя,
та Стоян да проговори,
да не изглежда глух и ням,
щом пристигнем с него там.
- Поговори й бе Стояне!
Нищо няма да ти стане,
ако сам я заговориш,
само добро ще си сториш!
Човек е, като всички хора…
- Ми какво да й говоря,
тя нали е непозната?
- „Хващай бика за рогата!“
Тръгнем ли по онзи друм,
говори й! Имаш ум –
все ще се досетиш нещо,
остроумно и горещо…
Мълчиш ли, ще те мисли, ням
и селски темерут голям!
След три часа увещания,
Стоян даде обещание,
че усилие ще стори,
но с момата ще говори!
В уречените ден и час,
Стоян, съпругът ми и аз,
със бонбони и със цвете
и с усмивка на лицето,
„цъфнахме“ в дома на Дена.
Запознахме я с ергена,
после, радостна, смутена
и със бузи зачервени,
се качи и тя в колата
и поехме път обратно.
Вън километрите летят,
а годениците мълчат…
Ергенът като пън мълчи!
Аз правя намеци с очи,
и намигам му отсреща,
той мълчи и се не сеща.
На средата в пътя прав,
му шепна – „ни в клин, ни в ръкав“:
„Остроумно и горещо!!!“
Чак тогаз Стоян се сеща,
че ще трябва да говори
и устата си отвори:
- Май ухото ми е , Дено,
като цвекло зачервено!
Тя го пита: - Дясното ли?
А той глупаво се хили
и отсича бодро: -Не!
- Е, сигур лявото уше,
ти е толкоз зачервено?
- Тцъ! Не позна и сега, Дено! –
рече Стоян упорито
Дена пита дяволито:
- Дясно?
- Не!
- Ляво?
- Тцъ! И туй не е!
Ляво – дясно, дясно- ляво...
Аз се изпотих направо
и пресъхна ми устата:
„Май изгубихме снахата!
А този „разговор“ е знак,
че я сватосах за глупак“
Но „разговорът“ продължава,
Дена пак въпрос задава:
С колко уши си , Стояне?
- С две, но исках лаф да стане.-
Стоян рече й смутено. –
Виждаш, че бъбрив съм, Дено!
Мисията бе обречена,
ако Дена не бе „печена“,
та завърши с „хепи енд“,
този тягостен момент.