Автор: Генка Богданова
Наш Цаньо бе навред прочут
че е пройдоха, пиян, луд…
Булчето му, всеки знае,
не можа да го изтрае
и избяга надалече.
Цаньо е разведен вече.
Сам живее като куче.
И нали не се научи
да работи, да не пие,
съдовете да измие,
„гащите си сам да върже“ -
едни яйца да изпържи,
„двата края“, не завърза,
да се жени се разбърза.
„Чичо ако ме сватоса,
бързо ще решим въпроса.“
Съгласи се чичо Таньо
да сватоса батьов Цаньо,
„ Ще я търся по-далече,
тука го познават вече!
Не е „стока“, всяка знае,
никоя не ще омая.“
Взел правилно решение,
бодър, с хъс, с настроение,
път към друга област хваща,
търси жена подходяща.
Чак в Софийско той се спира,
най – накрая я намира.
Не е първа хубавица,
къщовница, майсторица,
няма дарби тя големи,
но съгласна е да вземе
племенника му за мъж.
Сватовникът се посмутил:
„ Ах, дано не съм сгрешил!
Съгласи се изведнъж
и отсрочка не поиска,
май, че много се натиска
набързо да се задоми
като всичките моми?
Ама, не мисли му, Таньо,
не е „стока“ и наш Цаньо!
Спокойно! Всичко е наред,
на Цаньо тя била късмет!“
После прати телеграма:
- Бързай, Цане, време няма!
Бракът трябва да се случи,
преди Кица да научи,
че от тебе село цяло,
чак до Бог е пропищяло!
Тъй „задочно“ се сгодиха,
бързо пръстени смениха
и в един неделен ден,
замръкна Цаньо упоен
от щастие и от ракия,
и полузаспал горкия,
женен за невяста Кица,
„стара мома“, но девица.
За кураж си пийна бира,
после „брака консумира.“
Съмна. Цаньо, сънен още,
гледа Кица и се пощи,
мръщи чело и се чуди –
до маймуна ли се буди?
„ Бе, толкова пиян ли бях,
че с туй плашило се събрах?
Леле, Цаньо, що прибърза,
че и с брак се вече върза?!“
Булката очи отвори,
галено му заговори:
- Де ми е кафето, мили?
Сутрин будя се без сили,
затова ти казвам кратко:
трябва да закуся сладко
докато съм във леглото!
Запомни това, защото,
със закуската, не крия,
пийвам и една ракия.
На обяд, без уговорки,
пия аз по две „Загорки“
и обичам от прасенце,
да е мазното мезенце.
Винцето е за вечеря.
Щом бутилка не намеря
на домашната трапеза,
и суджук, да си земезя,
всичко ми се вижда черно
и се сърдя прекомерно…
Цаньо края не дочака,
грабна якето, калпака,
изпотен и под езика,
някакво такси извика,
покри се във далечен град,
до днес не върна се назад.
Майсторът си той намери
Сигурно и днес трепери,
и се в миша дупка крие
Кица да не го открие.