ПЕПЕЛ
Автор: Р. Русев
Тихият глас на душата
и една голяма любов
носи усмивката,
която до вчера я нямаше.
Държа ръката ти,
усещам топлина,
пръсти говорят за обич,
за поникнала напролет трева,
песен за живот и любов,
нежно слънце
и уханни цветя,
и за нещо случено.
Не бързам,
сипвам в чашата
полека от виното,
топлина, бяло мълчание
затворено между стени,
сън в бяло, скрит
в повторени думи
и заминали вече влакове,
останал на самотната пейка
с трохи от живота
макар и все още на път.