Дърветата
(романс)
Автор – Величка Николова – Литатру1
Как тихичко дърветата ни плачат,
как тихичко отронват лист по лист…
и моите очи за тебе плачат,
и ронят сълзи в недописан стих.
На двора крачи циганското лято
и шаренеят есенни листа.
Душите ни се рееха със ято,
но само твойта – с него отлетя.
Днес, пак над мен – небето се синее,
а наш`то малко, палаво дете,
на детска люлка вече се люлее.
Мечтата му е бързо да расте.
Днес, тихичко дърветата пак плачат.
Пак тихичко отронват лист по лист.
На туята ни малко гардже грачи,
синът ни рита топка – същ` спортист.
А моите очи за тебе плачат…
Сърцето си изроних в този стих!
Литатру1