Николай Заболоцкий (07.05.1903-14.10.1958)
О красоте человеческих лиц
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЗА КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКИТЕ ЛИЦА
Лица има, сякаш - разкошни портали, -
великото в малкото сте разпознали.
Лица има, сякаш - схлупен коптор,
там дроб се вари и кисне черво.
А има лица, сякаш - мъртво-студени,
закрити с решетки, в затвор затъмнени.
А други са кули, високо стърчат,
но в тях не живеят, не виждат света.
Но знаех аз някога малка колиба,
не беше богата, нито красива,
ала от прозорчето нейно към мен
струеше дъхът свеж на пролетен ден.
Да, вярно, светът е велик и чудесен!
Лица има, сякаш ликуваща песен.
И тези, сияещи ноти-слънца
са песен, звучаща далеч в небеса.
1955
Превод: 31.10.2019 г., 12:00 ч., София
------------------------------------
ЛицА има, сЯкаш - разкОшни портАли, -
велИкото в мАлкото стЕ разпознАли.
ЛицА има, сЯкаш - схлУпен коптОр,
там дрОб се варИ и кИсне червО.
А Има лицА, сякаш - мЪртво-студЕни,
закрИти с решЕтки, в затвОр затъмнЕни.
А дрУги са кУли, висОко стърчАт,
но тАм не живЕят, не вИждат светА.
Но знАех аз нЯкога мАлка колИба,
не бЕше богАта, нИто красИва,
алА от прозОрчето нЕйно към мЕн
струЕше дъхЪт свеж на прОлетен дЕн.
Да, вЯрно, светЪт е велИк и чудЕсен!
ЛицА има, сЯкаш ликУваща пЕсен.
И тЕзи, сиЯещи нОти-слънцА
са пЕсен, звучАща далЕч в небесА.
--------------------------------------
О красоте человеческих лиц
Есть лица, подобные пышным порталам,
Где всюду великое чудится в малом.
Есть лица - подобия жалких лачуг,
Где варится печень и мокнет сычуг.
Иные холодные, мертвые лица
Закрыты решетками, словно темница.
Другие - как башни, в которых давно
Никто не живет и не смотрит в окно.
Но малую хижинку знал я когда-то,
Была неказиста она, небогата,
Зато из окошка ее на меня
Струилось дыханье весеннего дня.
Поистине мир и велик и чудесен!
Есть лица - подобья ликующих песен.
Из этих, как солнце, сияющих нот
Составлена песня небесных высот.
1955