Доживи. Доживи. Доживи

Сергей Ставроград
Доживи до черного Неба.
Доживи до не видно ни зги.
Доживи до золота воли.
Доживи до сусальной пурги.
Доживи до хрустального моря.
Доживи до мела стены.
Доживи до Летнего зноя.
Доживи. Доживи. Доживи.

Доживи. Доживи. Доживи. 

Доживи до Света без Солнца.
Доживи до мира Земли.
Доживи до чудесного лоска.
Доживи до бури Любви.
Доживи до теплого пледа.
Доживи до власти долин.
Доживи до Истины Хлеба.
Доживи. Доживи. Доживи.

Доживи. Доживи. Доживи. 

Доживи до славного Слова.
Доживи до сказок о тьме.
Доживи до древного плода.
Доживи до песен во Дне.
Доживи до ветра прибоя.
Доживи до блаженных былин.
Доживи до сладости грома.
Доживи. Доживи. Доживи.

Доживи. Доживи. Доживи.

Доживи до нового Неба.
Доживи до начала с конца.
Доживи до единого Тела.
Доживи до победы Творца.
Доживи до последнего Гнева.
Доживи до пустых берегов.
Доживи до яви Покрова.
Доживи до без слез и без снов.

Доживи. Доживи. Доживи.

Доживи. Доживи. Доживи.

Доживи. Доживи. Доживи.