Отмора

Валентина Панова 2


Щом слънцето полегне
на тежките плещи
на залеза-
мислите ми
рисуват
усмихнати спомени,
от времето повикани.
Нощта изчаква
часа си
миротворен,
и
разхвърля светулки
в безкрая
оставащи ни
да мечтаем –
до разсъмване.

Когато
слънцето полегне
на тежките плещи
на залеза
и спомените
        се усмихват…

Автор: Валентина Панова
Превод: Лилия Охотницкая

Как только солнце
 ляжет на тяжкие плечи,
 на закате
в мои мысли
приходят
добрые воспоминания,
 вызванные из прошлого.
Ночь ожидает
своего умиротворённого часа
и
 разливает свет
в бесконечность,
оставляя нас мечтать
до рассвета.
Когда
солнце ляжет
на тяжкие плечи,
на закате
воспоминаниям
 я улыбнусь.