Вечерната мъгла притули зад ъгъла двете фигури на продавачките от
кварталния супермаркет.
Точно това очакваха Гешо и Кото, притаили дъх от другата страна на
улицата. По всичко личеше, че есенната мъгла беше с тях и те
незабелязано щяха да се доберат до своята цел. И двамата мъже бяха
лежали в затвора и изучили още по-добре „занаята”на уличния крадец.
Отключиха безпроблемно вратата и влязоха. Алармата веднага даде
сигнал за нападението, но крадците на часа се справиха с нея и тя заглъхна.
Доволни, че са случили „навреме”, разгънаха чувалите и трескаво
започнаха да набутват в тях набелязаната стока.
Тъкмо редяха чувалите покрай вратите, когато полицейската сирена
изпищя. Двамата мъже се паникьосаха. А бяха помислили, че са
надхитрили полицията! Надхитрили,ама друг път!Бързо се насочиха към
вътрешната врата. Бяха влезли в офиса на магазина и въпреки, че можеха
да скочат от прозореца, не го сториха. Не знаеха дали отвън е отцепен
районът и дали като първите глупаци нямаше да попаднат в клопката.
- Ей, Геше, я виж па тука какво е чудо! – едва не извика от изненада
Кото, като се плесна по челото.
Над тях висяха всякакъв вид луканки, най-разнообразни видове
салами, цели целенички агнета...
- Тихо, бе! Сега ще ни спипат... Но нема да им се дадем, нема!.
-Не вярвах, че този мижав супер е така добре запасен –
продължаваше да се чуди Кото.
- То откъдето не вярваш, там може да е уловът.
- Не забравяй, че полицията е тук!
- Като огледат, ще разберат, че всичко си е както трябва и ще си
отидат.Пък нали и алармата не звъни вече?
.. Може да помислят, че е била
някаква повреда и...
- Я да се скрием зад агнетата! Така, даже и да влязат, няма да ни
видят.
Навън се чу силен говор. Полицията беше извикала двете
продавачки. Вратата бе отключена така майсторски, че на пръв поглед не
личеше. Ползването на ключ беше излишно.
- Тук са, тук са... – констатира с треперещ глас едната продавачка.
Другата се бе хванала за нея и хлипаше от напрежение и страх.
- Вие стойте тук! – нареди единият полицай.
- Нали да видим! Божичко, какво ни глава опати!...
- Само преди 20 минути заключихме магазина. Наоколо нямаше
никой! – почти изплака, треперейки, жената.
Съседите, чули шума, бързо наобиколиха мястото, отчертано с лента,
и закоментираха:
- Ей, не се засрамиха тези крадци!
- Безделници!
- Гладът, гладът ги е докарал дотам.
- Безработицата ни направи крадци!
- Не само крадци, ами и мързеливци.
- Ей, да ги хвана тия, с кремък ще ги одера! Нали продавачките ще
отговарят, каквото не излезе... - коментираше стар търговец - пенсионер.
- Знам, друже,знам. И аз съм я сърбал тая попара – допълни друг.
Един полицай излезе и отри поттта от челото си. Студеното време, не
му бе попречило да „не кипне” от гняв.
- Какво става, да не са избягали?
- Явно са избягали... Никой няма.
- Чувалите, господин полицай! Заминали са, но не са успели да ги
изнесат!- пропяха почти в един глас продавачките.
- Ще искаме ревизия! – каза собственикът на магазина, влизайки
тичешком.
До края на нощта не се разбра нищо за крадците. На другия ден
магазинът отново беше подложен на оглед.
- Старшина, идвай веднага и викай линейка! – нареди майорът и
извика продавачките за уточнение.
Когато линейката пристигна, сеирджиите видяха на носилките
двамата замръзнали крадци. Влезли в хладилната камера на супера, без
дори да подозират къде точно се намират. Някой от събралата се тълпа
извика:
- Станали са на „Макс и Мориц”. Ама, че крадци!...
- Пишман крадци! – заключи друг.
Автор: Валентина Панова 2