СВЕЧА ЗА УСОПШИХ
Если бы не было наших усопших -
бессонно светящих теней,
кто-бы тогда нас вёл в темноте?
Утрата безмерная,
боль гнетущая,
которая нас превращает в людей.
Если бы не было наших усопших -
родниковых бездонных глаз,
в которых себя замечаем порой,
один на один пред лицом
укоряющей совести,
что пробуждает смирение в нас.
Если бы не было наших усопших -
их тлеющих голосов в тиши,
кто успокоил-бы нас в одиночестве?
Горечь, испитая досыта,
сладкие запахи в доме,
что делают нас детьми.
Загжу свечу на вечную память.
Покуда их помним, живы и мы,
покуда плачем о них, мы сильнее,
пока похожи на них, настоящие мы.
Если б не было наших усопших,
при жизни мы были-бы как мертвецы.
перевод с болгарского
2019
СВЕЩ ЗА МЪРТВИТЕ
Ако ги нямаше нашите мъртви -
безсънно светещи сенки,
кой щеше в тъмното да ни води?
Едно отсъствие преизпълващо,
една болка насъщна,
която ни прави човеци.
Ако ги нямаше нашите мъртви -
дълбоки кладенчови очи,
къде щяхме да се съзрем
лице в лице срещу себе си,
от упор укори на съвестта,
която ни прави смирени.
Ако ги нямаше нашите мъртви -
тихи, тлеещи гласове,
кой щеше да утеши самотата ни?
Горест, гълтана без насита,
сладки мириси на у дома,
които ни правят деца.
Запалвам свещ за вечная памят.
Доде ги помним, ние сме живи,
доде плачем за тях, сме силни,
доде на тях приличаме, сме истински.
Ако ги нямаше нашите мъртви,
щяхме приживе да сме мъртъвци.
14 май 1995
Черешова задушница