Александр Блок (1880-1921)
"Почиет в мире Теодорих"
(Из цикл „Итальянские стихи“)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Във мир почива Теодорих,
на Данте вечен е сънят.
Где имало е бури морски,
там – грозде зрей и тишина.
Равенските девичи взори
ласкаят с тиха светлина.
Тук страстите са невъзможни,
излишна моята молба!
О, колко съм пред теб нищожен!
Ревнувам твоята съдба,
о, Гала! - аз към теб в страстта
съм развълнуван и тревожен!
юни 1909 (27 февруари 1914)
Превод: 10.11.2019 г., 16:45 ч. 2019 г., София
---------------------------------------
Във мИр почИва ТеодОрих,
на ДАнте вЕчен е сънЯт.
Где Имало е бУри мОрски,
там – грОзде зрЕй и тишинА.
РавЕнските девИчи взОри
ласкАят с тИха светлинА.
Тук стрАстите са невъзмОжни,
излИшна мОята молбА!
О, кОлко съм пред тЕб нищОжен!
РевнУвам твОята съдбА,
о, ГАла! - Аз към тЕб в страсттА
съм развълнУван и тревОжен!
--------------------------------
* * *
Почиет в мире Теодорих,
И Дант не встанет с ложа сна.
Где прежде бушевало море,
Там — виноград и тишина.
В ласкающем и тихом взоре
Равеннских девушек — весна.
Здесь голос страсти невозможен,
Ответа нет моей мольбе!
О, как я пред тобой ничтожен!
Завидую твоей судьбе,
О, Галла! — страстию к тебе
Всегда взволнован и встревожен!
Июнь 1909 (27 февраля 1914)