Александр Блок
«Девушка из Spoleto»
(Из цикл „Итальянские стихи“)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
«Девойка от Spoleto»
Стройна снагата ти, свещ сякаш в църква.
Меч ме прониза, щом тебе видях.
Дево, не чакам с теб среща да сбъдна -
нека да бъда сред клада - монах!
Радост не търся аз. Ласки не трябват.
С грубата ласка ще те оскърбя?
Както художника, ще наблюдавам,
как зад ограда береш ти цветя.
Всичко е с тебе – на вятър - любима -
слънце те грее – Мария! Ти дай,
взорът - да види над теб херувима,
болка най-сладка сърце да узнай!
Тихо във тъмните къдри аз вплитам
стихове тайни, безценен елмаз.
Хвърлям сърцето си, жадно да пие,
в извора тъмен на поглед искрящ.
3 юни 1909
Превод: 11.11.2019 г. 19:00 ч., София
----------------------------------------
СтрОйна снагАта ти, свЕщ сякаш в цЪрква.
МЕч ме пронИза, щом тЕбе видЯх.
ДЕво, не чАкам с теб срЕща да сбЪдна -
нЕка да бЪда сред клАда – монАх!
РАдост не тЪрся аз. ЛАски не трЯбват.
С грУбата лАска ще тЕ оскърбЯ?
КАкто худОжника, щЕ наблюдАвам,
кАк зад огрАда берЕш ти цветЯ.
ВсИчко е с тЕбе – на вЯтър - любИма -
слЪнце те грЕе – МарИя! Ти дАй,
взОрът - да вИди над тЕб херувИма,
бОлка най-слАдка сърцЕ да узнАй!
ТИхо във тЪмните кЪдри аз вплИтам
стИхове тАйни, безцЕнен елмАз.
ХвЪрлям сърцЕто, си жАдно да пИе,
в Извора тЪмен на пОглед искрЯщ.
-----------------------------------------
«Девушка из Spoleto»
Строен твой стан, как церковные свечи.
Взор твой - мечами пронзающий взор.
Дева, не жду ослепительной встречи -
Дай, как монаху, взойти на костёр!
Счастья не требую. Ласки не надо.
Лаской ли грубой тебя оскорблю?
Лишь, как художник, смотрю за ограду,
Где ты срываешь цветы, - и люблю!
Мимо, всё мимо - ты ветром гонима -
Солнцем палима - Мария! Позволь
Взору - прозреть над тобой херувима,
Сердцу - изведать сладчайшую боль!
Тихо я в тёмные кудри вплетаю
Тайных стихов драгоценный алмаз.
Жадно влюблённое сердце бросаю
В тёмный источник сияющих глаз.
3 июня 1909