Красимир Тенев
Малка мишчица гризана...
Малка мишчица гризана
дом да си строи захвана.
Сбра си сухи клонки, шума,
мъх връз тях застла безшумно.
Жълъдчета трупа, трупа
в топличката си хралупка –
цяла зима да си хрупка.
И на края за завеса
стръкче папрат си донесе.
Хапна жълъди богато
и полегна си в кревата.
А на сутринта се буди,
гледа вънка – що за чудо! –
цяла нощ капчукът леден
я зазиждал с яка клетка
МАЛЕНЬКАЯ МЫШКА ГРЫЗУНЬЯ...
Поздней осенью домишко
строит маленькая мышка.
На хвоинки старой ели
мох сухой пушистый стелет
и весь день орешки катит
в норку, рядышком
с кроватью -
спи, грызи… на зиму хватит.
Притомилась… Так и быть -
травкой вход пора прикрыть.
Похрустев орешком сладким,
спать идёт в свою кроватку.
Утром мышка видит – чудо!
В норке дверь из ниоткуда!
Первый снег ей очень кстати
в норку вход законопатил.