Морето

Валентина Панова 2
Морето –
палаво дете,
за миг
не спира
да бушува.
Прелива
лудостта си в мен -
мечтите му да грабна
и отплувам.
Да раздам,
по една вълна на всеки,
с която
сърцата да затанцуват.
А
тръгна ли –
без тях,
ще тъгувам.


м. 09. 2019 г.