-
Системно бе, както и учителя Прокопиев казваше – Владо, Жоро и Евгени да закъсняват за час. Често той си блъскаше главата, каква форма на възпитание да им наложи и превъзпита, да станат по-добри.
-Ето вече 15 минути от часа изтекоха, а тези “багабонти” още ги няма – сподели пред класа учителя.
Всички ученици мълчаха, тъй като разсърдили се Прокопиев наказанието ще ти излезе “през носа”.
Изведнъж тишината по коридора и класната стая се наруши от силното бягане по коридора и вратата се отвори с трясък.
- Извинете учителю, разрешете да седнем - от името на тримата се обади Жоро.
- Колко е часа? - посочи часовника си Прокопиев.
- Ама ние нямаме - смънка Евгени.
А от лицата на тримата строяха капки пот. Бузите им бяха така зачервени, като че ще пуснат кръв.
- И какво, изпълнихте ли си дажбата с цигарите за днес? - на свой ред попита учителя.
- Моля Ви се другарю Прокопиев, не ги измъчвайте - застъпи се за тях съученикът им Иван.
- Ма другарю, наистина ние не пушим с цялото си събрано добродушие увери Жоро.
- Браво! - каза с ироничен тон Прокопиев. Браво за това, щом ме карате да Ви вярвам. Я излез Иване
и пребъркай тези разбойници.
Иван се почувства неловко. Дори се смути за момент и не реагира да стане и уважи решението на учителя.
- Излизай, излизай от чина - посочи настойчиво към него с дървената показалка. - Нека ти дъхнат, дали не пушат!
- Но другарю? Как аз? Защо точно аз? - искаше да се отърве от това, което след малко щяха да му върнат съучениците.
- Защото сте приятели! Хайде, нали се застъпваш за тях, или скаш ти да го отнесеш.
Иван седеше все така безучастен и без желание да издаде по какъвто и да било начин съучениците си.
- Добре тогава! - каза строго учителя. Едрата му фигура тръгна към тримата "разбойници", /тъй като все още не бяха освободени да седнат/. -Хайде вие ще клякате до сто пъти, а ти Иване ще им броиш.
- Ама другарю? Какво сме направили?- възразиха тримата приятели.
- Или ви пиша отсъствия за целия ден, или клякате! Избирайте сами! Хайде Иванчо започвай!
Иван като разбра, че няма на къде прие условието, и без това той нямаше да кляка. А и каквото й да кажат приятелите през междучасието щеше да бъде по-друго. Нали пък нямаше да ги издаде, че пушат.
- Започвай! - нареди строго Прокопиев . и единия му мустак се издигна по-високо от другия, така че се чу
отчетливо "цъ".
- Едно, две, три... - броеше Иван. Като започна броенето от права фигура и при клякането вече отчете две. Искаше да спести на съучениците си половината от наказанието. А те току-що уморени от бягането за в класната стая отново се замориха.
Прокопиев прокарваше често ръка през буйната си чуплива коса. Лицето му излъчваше благородство и същевременно строгост. Правеше се, че не забелязва нито хитрото броене нито умората превзела юношите. Направи се на разсеян и докато чу, че Жоро се отказа на двадесет и отсече:
- Иване, ти мене на глупак ли ще ме правиш? Така не се брои! Започни отново!
Краката на учениците се сгъваха от умора, но знаеха, че казал ли е другаря учител, шега няма и ...
- Едно, две, три... - започна отново Иван. Така, че всяко клякане и изправяне беше един такт.
- Какво Иване, май се умори?
- Да признавам си. За това, нека да си отпочинат малко момчетата.
- Карай, карай - и той посочи към тримата пушачи.
Класът немееше. Никой не смееше да гъкне. Защото учителя, колкото и да се правеше на безразличен и разсеян искаше да претопи непокорните им глави.
- Ох, господине, вече ми спира дъхът - се обади най-после и Влади.
- Работете по наказанието си, защото имате изненада - закачливо отсече той.
А момчетата пъхтяха с последни сили. Потта продължаваше да се стича по лицата им. Хвърлиха си саката.
след време "парата" в тях се увеличаваше. Съблякоха си и ризите. Потниците бяха съвсем мокри, но продължаваха...
Устата на Иван пресъхна от равномерното броене и притеснение, но вече броеше 98,99,100.
- Край! - каза Иван и се засмя самодоволен. Тръгна да сяда на чина.
- На къде бе, Иване? - каза насмешливо Прокопиев.
- Ами нали свърших да роя.
- Да, но има още нещо за теб!
- Какво още учителю?
- Сега вие тримата ще броите, а ти Иване ще клякаш!
Изведнъж стаята на Иван се завъртя и той от яд и неприязън съзря отворения прозорец като спасение.
Хвана се за водосточната тръба и се заспуска по нея...