ПОСЛЕДНАТА ГЛЪТКА КАФЕ
Автор: Р. Русев
Потъва във цигарен дим
ъгъла на кафенето,
където двамата седим
мълчанието давейки в кафето.
Срещу мен лице и сухи очи,
погледа леко встрани,
а по устните свити
гънка горчива,
но не от кафето.
Вън потънал в мълчание път,
вятър разнасящ сухи листа,
сянка край прозореца мина,
сякаш след нея тиха тъга,
между нас
на свободния стол се отпусна.
Кафените глътки
отмиват мигът на раздялата,
последното „днес“ си отива,
оставам без утре
и в чашата,
остана на дъното
последната глътка кафе.
Перевод с болгарского языка на русский Ларисы Потаповой
Последний глоток кофе
Тонет в сигаретном дыме
Уголок кофейни,
Где мы только двое.
Тишина тонет в кофе.
Напротив меня лицо и сухие глаза,
Взгляд слегка со стороны,
Губы изогнуты
от горечи,
но не от кофе.
Тишина. В стороне проходит дорога,
Ветер играет сухой листвою.
Казалось тень у окна прошла,
И словно повеяло ее тихой печалью,
Между нами
Свободный стул и ты расслабилась.
Кофе пьёшь глотками,
Вдали уже виден момент разлуки,
Уходит последнее «сегодня».
Я остаюсь без завтра
и в чашке,
остался на дне
последний глоток кофе.