автор: Йорданка Радева
И нощта уморена се протегна,
тя за сън клепачите притвори.
Ветрец запя песен за надежда,
по някого с копнеж я изпроводи.
Глътка от вин;то, а после две,
в очите огънче за миг припали.
Стопли се премръзнало сърце,
че любов го пълни и... го багри.
Сън сънува цяла нощ упойна,
че любим сънува посред зима.
Пътеки бели и елхица стройна
обич по Коледа в сърце да има.