Автор: Генка Богданова
„Лека нощ, любими, сладък сън!”
С дъха си нежен те покривам.
Звездна нощ , искри снегът навън,
лежа до теб, но не заспивам.
Чувам как сърцето ти тупти
с ритъма на моето сърце,
чувствам го до моите гърди,
докосвам го със моите ръце.
Целувам челото любимо,
косите побелели галя,
шепна с обич твоето име…
а вече полунощ преваля.
Спомените връщат ме назад
в една далечна вечер бяла
към приказния снегопад,
над малкото селце заспало.
Към първата ни нощ омайна,
към първия вълшебен час,
когато нежно, всеотдайно.
в едно се сляхме ти и аз.
В камината искри игриви,
рая нарисуваха за нас,
а ние – млади и щастливи,
в любов се вричахме без глас…
Лека нощ, любими! Сладък сън!
Сняг и спомени валят навън.