Животът бързо взе да се изнизва –
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?
И смелост не събрах да се преборя
за всичките си скромни идеали.
Дали ще ме похвали някой горе
поне за римите ми недозряли?
Броил ли e сълзите ми среднощни,
безсъници и нерви похабени?
В мен сто желания пулсират още –
напук на отънелите ми вени.
Една молбица имам за накрая,
преди да ме прекърши всяка болка.
Недей ме взима, Господи, във Рая,
защото се страхувам от високо.