Аз съм твоята тайна обител –
неспокойна, дъждовна вселена.
Приюти се у мен и не питай
накъде през света ще поема.
Как да знаеш, че дълго те чаках,
без да вярвам, че още те има?
Скитник, бродещ с торбица през мрака,
само ти ме наричаш – Любима.
По горчивите глътки и строфи,
до ръба на самата погибел,
с теб навярно започва животът –
и да стигна до теб помогни ми.
За да бъда едничка надежда,
че светът в светлина ще се ражда,
ако има и капчица нежност –