автор: Йорданка Радева
Ех, че е кокетка,
пинчерката Петка!
В късна есен се облече
и към пазара се нарече.
Облече си модерна рокля
в розово и със пискюли,
дето баба ; я плете.
И за да бъде най и шик,
шапката модерна
на главицата си сложи.
Така и тръгна, важна…
тя към близката кола
се запъти и в нея се пок;чи.
Шофьорка ще е днес, сега,
знае Петка, ще ; мяза,
важното е тя да важи.
Зад кормилото се настани,
дори подхвана го самичка.
Ала що не тръгва в този час,
нали модерна е, пустата кол;ца.
Чуди се и мае тази наша Петка,
що ли още трябва, как да знае.
Нищо… ще постои така,
от пътя барем някой да я свари.
После в огледалото погледна,
близна си нослето даже,
че е хубавица , знае тя…
смигна си самичка ей така…
И се напери, сякаш
всеки миг със таз кола
ще полети по пътя важна.