Сергей Есенин (03.10.1895-28.12.1925)
Сестре Шуре
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
На сестра ми Шура
В този свят аз съм само прохождащ,
ти помахай ми с лека ръка.
Както месецът есенен може
светла ласка да дава така.
Първи път аз на месец се грея,
първи път съм затоплен от хлад
и отново с надежда живея
да е пак при мен любовта.
Че това равнината направи,
посолена със пясъка бял,
и невинност на някой безславна,
и на някого родна печал.
И завинаги аз ще призная -
любовта си една, не деля -
тя със тебе е обща и зная,
от родината е дошла.
Септември 1925
Превод: 27.12.2019 г., 13:00 ч., София
-------------------------------------
В този свЯт аз съм сАмо прохОждащ,
ти помАхай ми с лЕка ръкА.
Както мЕсецът Есенен мОже
светла лАска да дАва такА.
Първи пЪт аз на мЕсец се грЕя,
първи пЪт съм затОплен от хлАд
и отнОво с надЕжда живЕя
да е пАк при мЕн любовтА.
Че товА равнинАта напрАви,
посолЕна със пЯсъка бЯл,
и невИнност на нЯкой безслАвна,
и на нЯкого рОдна печАл.
И завИнаги Аз ще признАя -
любовтА си еднА, не делЯ -
тя със тЕбе е Обща и знАя,
от родИната е дошлА.
--------------------------------
Сестре Шуре
В этом мире я только прохожий,
Ты махни мне весёлой рукой,
У осеннего месяца тоже
Свет ласкающий, тихий такой.
В первый раз я от месяца греюсь,
В первый раз от прохлады согрет,
И опять и живу и надеюсь
На любовь, которой уж нет.
Это сделала наша равнинность,
Посолённая белью песка,
И измятая чья-то невинность,
И кому-то родная тоска.
Потому и навеки не скрою,
Что любить не отдельно, не врозь —
Нам одною любовью с тобою
Эту родину привелось.
1925
© Сергей Есенин