САНТА КЛАУС В НАШИЯ ГРАД
Санта Клаус за първи път идваше в нашата страна. Трябваше да донесе хиляди играчки на послушните деца. Те бяха писали писма до него, тъй като родителите им работеха далеч, зад граница.
За това му се наложи, вместо с елени и шейна, да пропътува пътя си за по-бързо с въртолет.
За беда, когато наближи града го посрещна непрогледна мъгла. Компютъра за навигация отказа. Наложи се да кацне принудително на една леко заснежена полянка извън града. Погледна си часовника. Оставаше един час до полунощ.
- А децата?... А играчките???... – питаше се той.
Видял се в чудо, свали тежкият чувал и едва, едва го довлече до първата тролейна спирка. Брадата вече му се заскрежаваше, когато тролея пристигна.
- О, я виж, кой ни е пристигнал на гости! – възкликна контрольорката, обръщайки се към шофьора.
- Къде си тръгнал с тоя голям чувал. За нас ли е?
- За децата!
- Знаеш ли колко пари трябва да платиш за него?
- Колко? – зачуди се стареца.
- Взимаме по левче на размер – 80-60 сантиметра на багаж! – и тя извади рулетка да измери чувала. – Ще влезе през широката врата, ама ще ти е много солено Дядка! – с лукава усмивка се обърна към него тя. – А и ти си чужденец… евро, евро майка! – като си подаде едната ръка за вземане на валутата.
- Колко?
- Ами, няма да се пазарим! Сто евро!
- Колко???
- Сто Дядка! Сто казах…!
Белобрадия Старец пребърка джобовете и освен документите за пилотиране и списъка на децата за доставка на подаръците друго нищо не откри.
Издърпа си чувала до пейката на спирката. Да поразмисли, какво да прави…
Нямаше нужда да крои каквито и да било планове. Шофьора на тролейбуса и контрольорката, бяха се раздрънкали по спирките пред пътниците. Мълвата за минути бе обиколила града и децата със зачервени бузки, смях и новогодишни песни стояха пред Добрия Старец в празничната нощ!
Валентина Панова