свидание

Виктор Иванов 19
жизнь уходит
не ценим
в душе
темень
заброшена она

вокруг шорохи
звон в ушах
тусклый свет
тьма
тишь
и ты молчишь

до зари
осторожно
двери отвори 
и на свидание как тень
в сад войди