Сергей Есенин
„В лунном кружеве украдкой...“
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Долината в лунно було
призраци е уловила.
На икона зад кандило
се усмихва Магдалина.
Някой дързък и несвестен
на усмивка завидял е.
Черна вечер очи блещи,
а луната в люлка бяла.
Тройка-хала, полудяла,
пръска пот, студена, остра,
и треви ридаят жално
на гърба на вятър мощен.
Точи смърт косата своя...
Плаче вече Магдалина.
Помени, молитво моя,
който ходи по долини.
1915
Превод: 02.01.2020 г., София
-----------------------------------
ДолинАта в лУнно бУло
прИзраци е уловИла.
На икОна зад кандИло
се усмИхва МагдалИна.
Някой дЪрзък и несвЕстен
на усмИвка завидЯл е.
ЧЕрна вЕчер очИ блЕщи,
а лунАта в лЮлка бЯла.
ТрОйка-хАла, полудЯла,
прЪска пОт, студЕна, Остра,
и тревИ ридАят жАлно
на гърбА на вЯтър мОщен.
ТОчи смЪрт косАта свОя...
ПлАче вЕче МагдалИна.
ПоменИ, молИтво мОя,
кОйто хОди по долИни.
---------------------------------
***
В лунном кружеве украдкой
Ловит призраки долина.
На божнице за лампадкой
Улыбнулась Магдалина.
Кто-то дерзкий, непокорный,
Позавидовал улыбке.
Вспучил бельма вечер черный,
И луна — как в белой зыбке.
Разыгралась тройка-вьюга,
Брызжет пот, холодный, терпкий,
И плакучая лещуга
Лезет к ветру на закорки.
Смерть в потемках точит бритву...
Вон уж плачет Магдалина.
Помяни мою молитву
Тот, кто ходит по долинам.
1915
Художник: Игорь Медведев