Сергей Есенин
„Ветры, ветры, о снежные ветры...“
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Ветре, ветре, о, снежен си, ветре,
заличавай моя минал живот.
Аз бих искал момче да съм светло
или цвете на полски слог.
Аз бих искал под свирка пастирска
да умирам за целия свят.
И звънчетата звездни да сипват
във ушите вечерния сняг.
Тъй са хубави трелите негови,
щом потапя в стихия скръбта.
Аз бих искал дърво да съм сведено,
на един крак на път да стоя.
Аз бих искал сред конско хриптене
да прегръщам съседния храст.
Лунни длани, ведрото вдигнете
с мойта мъка към небеса.
1919
Превод: 07.01.2020 г., 22:00 ч., София
-----------------------------------
ВЕтре, вЕтре, о, снЕжен си, вЕтре,
заличАвай моя мИнал живОт.
Аз бих Искал момчЕ да съм свЕтло
или цвЕте на пОлски слОг.
Аз бих Искал под свИрка пастИрска
да умИрам за цЕлия свЯт.
И звънчЕтата звЕздни да сИпват
във ушИте вечЕрния снЯг.
Тъй са хУбави трЕлите нЕгови,
щом потАпя в стихИя скръбтА.
Аз бих Искал дървО да съм свЕдено,
на едИн крак на пЪт да стоЯ.
Аз бих Искал сред кОнско хриптЕне
да прегрЪщам съсЕдния хрАст.
Лунни длАни, ведрОто вдигнЕте
с мОйта мъка кЪм небесА.
-----------------------------
***
Ветры, ветры, о снежные ветры,
Заметите мою прошлую жизнь.
Я хочу быть отроком светлым
Иль цветком с луговой межи.
Я хочу под гудок пастуший
Умереть для себя и для всех.
Колокольчики звездные в уши
Насыпает вечерний снег.
Хороша бестуманная трель его,
Когда топит он боль в пурге.
Я хотел бы стоять, как дерево,
При дороге на одной ноге.
Я хотел бы под конские храпы
Обниматься с соседним кустом.
Подымайте ж вы, лунные лапы,
Мою грусть в небеса ведром.
1919