автор: ЙОРДАНКА РАДЕВА
– Пате, пате,
где така?
Тръгнало само си
още отзарана-
тъй се чуди и се мае
Котаранка и се кае.
– Я ела при мен сега
да те гушна топло,
че е още малко хлад,
ела при мене тука
скришно под дървото.
Поогледа се Жълтушка
и май че страх я хвана.
Тя се заклатушка
бавно към дървото,
та при Котаранка
дружка да ; стане.
Сгушиха се двечки
мънички душици.
Запяха им сърчицата,
че не са самички.