Нелегко быть ребёнком,
когда мир стареет...
А мир страшно постарел...
В глазницах его зияют
тёмные озоновые дыры.
Избороздили лицо
длинные и пыльные дороги
и пустыня медленно наступает -
шаг за шагом...
Нищета крала у бедных
корку хлеба -
у богатых в то же время
крала души...
И дети их вечером засыпают
одинаково ограбленными,
и смеются, и плачут
над всеми одинаково звёзды...
*
Не е лесно да бъдеш дете,
когато светът остарява...
А светът остаряваше страшно...
В очите му зейваха
тъмни озонови дупки.
Браздяха лицето му
пътища дълги и прашни
и пустинята бавно настъпваше -
стъпка по стъпка...
Нищетата крадеше
на бедните корица хляба -
на богатите в същото време
крадеше душите...
И децата им вечер заспиват
еднакво ограбени,
и се смеят, и плачат
над всички еднакво звездите...
Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин